16 jun 2017, 12:28

Заветът на дядо 

  Poesía » Otra
1225 1 4

Той бе мъдър и в последния си час...

Никога не ще забравя тези думи,

нито тембърът на немощния глас,

изричащ в последните минути -

"Нищо... Наше... Няма..."

 

И ти ли мой не беше, дядо?...

В прегръдката на Майката Земя,

завихме те с тежко одеяло.....

Проникват ли сълзите през пръстта?...

 

Отиде си с отворени очи....

Красив - приличаше на бебе,

но преди и след смъртта....

аз от теб черпя вдъхновение!!!

© Нони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви момичета!
  • Хареса ми този завет, Нони!
  • Нищо наше няма... Не мисля. Наши са мислите, мечтите, чувствата....Но, дядо ти явно е бил човек за уважение и е имал в предвид материалното.
  • Мъдрост и любов блика от стиховете ти, Нони! Поздравяам те!
Propuestas
: ??:??