Нони (Нони)
26

16 jun 2017, 12:28

Заветът на дядо

Poesía » Otra

1.5K 1 4

Той бе мъдър и в последния си час...

Никога не ще забравя тези думи,

нито тембърът на немощния глас,

изричащ в последните минути -

"Нищо... Наше... Няма..."

И ти ли мой не беше, дядо?...

В прегръдката на Майката Земя,

завихме те с тежко одеяло.....

Проникват ли сълзите през пръстта?...

Отиде си с отворени очи....

Красив - приличаше на бебе,

но преди и след смъртта....

аз от теб черпя вдъхновение!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Нони (Нони)

Благодаря ви момичета!

2017-06-17T14:56:17+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Хареса ми този завет, Нони!

2017-06-17T11:57:57+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Нищо наше няма... Не мисля. Наши са мислите, мечтите, чувствата....Но, дядо ти явно е бил човек за уважение и е имал в предвид материалното.

2017-06-16T23:31:39+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Мъдрост и любов блика от стиховете ти, Нони! Поздравяам те!

2017-06-16T21:44:14+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0