Заветът на дядо
Той бе мъдър и в последния си час...
Никога не ще забравя тези думи,
нито тембърът на немощния глас,
изричащ в последните минути -
"Нищо... Наше... Няма..."
И ти ли мой не беше, дядо?...
В прегръдката на Майката Земя,
завихме те с тежко одеяло.....
Проникват ли сълзите през пръстта?...
Отиде си с отворени очи....
Красив - приличаше на бебе,
но преди и след смъртта....
аз от теб черпя вдъхновение!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нони Все права защищены
