Jun 16, 2017, 12:28 PM

Заветът на дядо

  Poetry » Other
1.5K 1 4

Той бе мъдър и в последния си час...

Никога не ще забравя тези думи,

нито тембърът на немощния глас,

изричащ в последните минути -

"Нищо... Наше... Няма..."

 

И ти ли мой не беше, дядо?...

В прегръдката на Майката Земя,

завихме те с тежко одеяло.....

Проникват ли сълзите през пръстта?...

 

Отиде си с отворени очи....

Красив - приличаше на бебе,

но преди и след смъртта....

аз от теб черпя вдъхновение!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви момичета!
  • Хареса ми този завет, Нони!
  • Нищо наше няма... Не мисля. Наши са мислите, мечтите, чувствата....Но, дядо ти явно е бил човек за уважение и е имал в предвид материалното.
  • Мъдрост и любов блика от стиховете ти, Нони! Поздравяам те!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...