25 mar 2023, 8:50  

Заветът на мъдреците

1.6K 12 31

Заключени на тежкото с печата
на някакъв отрязък – холограма -
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.

 

На дъното на чашата ли всичкото
ще го открием – мислейки – не мислим...
Разпръснати, събрани в много личности,
приели още времето за истина.

 

Изписваме десетки пълни листове,
а после – гневно хвърляме ги в коша.
А времето притиска ни неистово
и пречат ни безсъниците нощни.

 

А някой ще изрови от боклуците
и ще подскочи с вик на откривател,
че някаква си тайна, ненаучена,
на място точно някой му е пратил...

 

Какви събития в света се случват заедно -
е древната китайска поговорка?
Такъв въпрос дали сме си  задавали,
и помним ли синхронните истории?

 

Къде ни води пътят – осъзнаване –
на древния завет на мъдреците,
които на въпросите задавани
ни отговарят в притчи
и прикрито...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разкош!
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Аз пък, се възхищавам на перфектния стих, мелодичността му и докато го чета, не ми се иска да свършва! Има много дълбок смисъл, в първия миг неразбираем, но после усещаш, че те докосва...Голяма работа си, Тони!
  • Прочетох и трите части. Много ми беше интересно, особено последната част. Мъдростта има много лица. И своите привърженици. Истината всеки я търси за себе си и може би я намира!
  • Очень интересно! Я тоже имела такие листики и рвала и прятала, кое что осталось. Это в трилогии эссе "За алтарем" "Сопричастие дао" и " Девальвация или возвращение к Гераклиту"
    если будет интересно это здесь
    https://otkrovenia.com/ru/prose/trilogiya

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...