25.03.2023 г., 8:50  

Заветът на мъдреците

1.6K 12 31

Заключени на тежкото с печата
на някакъв отрязък – холограма -
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.

 

На дъното на чашата ли всичкото
ще го открием – мислейки – не мислим...
Разпръснати, събрани в много личности,
приели още времето за истина.

 

Изписваме десетки пълни листове,
а после – гневно хвърляме ги в коша.
А времето притиска ни неистово
и пречат ни безсъниците нощни.

 

А някой ще изрови от боклуците
и ще подскочи с вик на откривател,
че някаква си тайна, ненаучена,
на място точно някой му е пратил...

 

Какви събития в света се случват заедно -
е древната китайска поговорка?
Такъв въпрос дали сме си  задавали,
и помним ли синхронните истории?

 

Къде ни води пътят – осъзнаване –
на древния завет на мъдреците,
които на въпросите задавани
ни отговарят в притчи
и прикрито...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкош!
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Аз пък, се възхищавам на перфектния стих, мелодичността му и докато го чета, не ми се иска да свършва! Има много дълбок смисъл, в първия миг неразбираем, но после усещаш, че те докосва...Голяма работа си, Тони!
  • Прочетох и трите части. Много ми беше интересно, особено последната част. Мъдростта има много лица. И своите привърженици. Истината всеки я търси за себе си и може би я намира!
  • Очень интересно! Я тоже имела такие листики и рвала и прятала, кое что осталось. Это в трилогии эссе "За алтарем" "Сопричастие дао" и " Девальвация или возвращение к Гераклиту"
    если будет интересно это здесь
    https://otkrovenia.com/ru/prose/trilogiya

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...