13 ago 2007, 9:30

Завиждам ви

  Poesía
1.5K 0 17
Завиждам ви за всяко късно връщане,
за всяко непростимо недочакване,
простено с утешително разплакване.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам за разделите ви, тъжните,
за всичките ви черни разстояния
и за страха от бъдещи мълчания.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам за вратите ви затръшнати,
за ключовете ви със гняв изхвърлени,
след туй спасени, с гордости опърлени.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам ви за тежкото ви пъшкане
по пътя на безкрайното ви тичане
към смисъла на думите "Обичам те".
Завиждам ви, защото се прегръщате.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...