Завиждам ви
за всяко непростимо недочакване,
простено с утешително разплакване.
Завиждам ви, защото се прегръщате.
Завиждам за разделите ви, тъжните,
за всичките ви черни разстояния
и за страха от бъдещи мълчания.
Завиждам ви, защото се прегръщате.
Завиждам за вратите ви затръшнати,
за ключовете ви със гняв изхвърлени,
след туй спасени, с гордости опърлени.
Завиждам ви, защото се прегръщате.
Завиждам ви за тежкото ви пъшкане
по пътя на безкрайното ви тичане
към смисъла на думите "Обичам те".
Завиждам ви, защото се прегръщате.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

