Завиждам ви
за всяко непростимо недочакване,
простено с утешително разплакване.
Завиждам ви, защото се прегръщате.
Завиждам за разделите ви, тъжните,
за всичките ви черни разстояния
и за страха от бъдещи мълчания.
Завиждам ви, защото се прегръщате.
Завиждам за вратите ви затръшнати,
за ключовете ви със гняв изхвърлени,
след туй спасени, с гордости опърлени.
Завиждам ви, защото се прегръщате.
Завиждам ви за тежкото ви пъшкане
по пътя на безкрайното ви тичане
към смисъла на думите "Обичам те".
Завиждам ви, защото се прегръщате.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.

