Aug 13, 2007, 9:30 AM

Завиждам ви

  Poetry
1.5K 0 17
Завиждам ви за всяко късно връщане,
за всяко непростимо недочакване,
простено с утешително разплакване.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам за разделите ви, тъжните,
за всичките ви черни разстояния
и за страха от бъдещи мълчания.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам за вратите ви затръшнати,
за ключовете ви със гняв изхвърлени,
след туй спасени, с гордости опърлени.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам ви за тежкото ви пъшкане
по пътя на безкрайното ви тичане
към смисъла на думите "Обичам те".
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...