Aug 13, 2007, 9:30 AM

Завиждам ви

  Poetry
1.5K 0 17
Завиждам ви за всяко късно връщане,
за всяко непростимо недочакване,
простено с утешително разплакване.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам за разделите ви, тъжните,
за всичките ви черни разстояния
и за страха от бъдещи мълчания.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам за вратите ви затръшнати,
за ключовете ви със гняв изхвърлени,
след туй спасени, с гордости опърлени.
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Завиждам ви за тежкото ви пъшкане
по пътя на безкрайното ви тичане
към смисъла на думите "Обичам те".
Завиждам ви, защото се прегръщате.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...