15 ago 2007, 12:07

Завинаги

  Poesía
1.5K 1 13
Завинаги ще си останеш на пиедестала,
на който те издигнах във мечтите свои,
завинаги ще е и чувството, че цяла
не ще те имам даже и в окови.

Завинаги ще се опитвам да избягам
от погледа ти, толкова загадъчен и мил,
завинаги ще се опитвам да не страдам
от липсата на твоя чар и твоя стил.

Завинаги ще помня и очите ти, изпълнени със сълзи,
при нашата раздяла на перона
убихме чувствата със мислите си бързи,
доказвайки си кой от нас е със корона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...