Aug 15, 2007, 12:07 PM

Завинаги

  Poetry
1.5K 1 13
Завинаги ще си останеш на пиедестала,
на който те издигнах във мечтите свои,
завинаги ще е и чувството, че цяла
не ще те имам даже и в окови.

Завинаги ще се опитвам да избягам
от погледа ти, толкова загадъчен и мил,
завинаги ще се опитвам да не страдам
от липсата на твоя чар и твоя стил.

Завинаги ще помня и очите ти, изпълнени със сълзи,
при нашата раздяла на перона
убихме чувствата със мислите си бързи,
доказвайки си кой от нас е със корона.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...