Aug 15, 2007, 12:07 PM

Завинаги

  Poetry
1.5K 1 13
Завинаги ще си останеш на пиедестала,
на който те издигнах във мечтите свои,
завинаги ще е и чувството, че цяла
не ще те имам даже и в окови.

Завинаги ще се опитвам да избягам
от погледа ти, толкова загадъчен и мил,
завинаги ще се опитвам да не страдам
от липсата на твоя чар и твоя стил.

Завинаги ще помня и очите ти, изпълнени със сълзи,
при нашата раздяла на перона
убихме чувствата със мислите си бързи,
доказвайки си кой от нас е със корона.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...