airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
25 ago 2010, 20:58

Завинаги 

  Poesía
539 0 8

Безкрайност.

Плъзнал  леден дъх  прозирен.

Летейки, сбрали се ята души,

из въздуха понесени ефирни,

изпъстрени от райските дъги.

Завършили са пътят кратък, земен.

Без плът прескочили отвъд.

Любов!

Безкрайност.

Вечен Мир.

Ръце и сълзи вплетени от плач непримирим.

Изкапват свещите без парене... без дим.

Молби за опрощение неистово крещим.

Безкрайност.

Вечен сън.

Любов...

Завинаги!


                                В Памет...

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съжалявам,че на твоята възраст е трябвало да го преживееш.
  • Рози,Благодаря!В повечето случеи за големите загуби можем да пишем само от призмата на времето.
  • Изкапват свещите без парене... без дим
    Да, точно така горят... Съболезнования.
  • Така ми се иска да вярвам,че всички мои близки,които не са тук(и не само мои) са срещнали истинска хармония вселенска,а мъката е само долу при нас.Благодаря ,че прочетохте!Венци,нацели ме да знаеш.
  • Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием.
  • Поклон!!!
  • Поклон!
  • !!!
Propuestas
: ??:??