airiskra (Искра Радева Николова) airiskra (Искра Радева Николова)
1 126
25 ago 2010, 20:58

Завинаги

  Poesía
696 0 8

Безкрайност.

Плъзнал  леден дъх  прозирен.

Летейки, сбрали се ята души,

из въздуха понесени ефирни,

изпъстрени от райските дъги.

Завършили са пътят кратък, земен.

Без плът прескочили отвъд.

Любов!

Безкрайност.

Вечен Мир.

Ръце и сълзи вплетени от плач непримирим.

Изкапват свещите без парене... без дим.

Молби за опрощение неистово крещим.

Безкрайност.

Вечен сън.

Любов...

Завинаги!


                                В Памет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Съжалявам,че на твоята възраст е трябвало да го преживееш.
  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    Рози,Благодаря!В повечето случеи за големите загуби можем да пишем само от призмата на времето.
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Изкапват свещите без парене... без дим
    Да, точно така горят... Съболезнования.
  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    Така ми се иска да вярвам,че всички мои близки,които не са тук(и не само мои) са срещнали истинска хармония вселенска,а мъката е само долу при нас.Благодаря ,че прочетохте!Венци,нацели ме да знаеш.
  • radimm (Ради Минчев)
    radimm (Ради Минчев)
    Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0