25 ago 2010, 20:58

Завинаги

  Poesía
689 0 8

Безкрайност.

Плъзнал  леден дъх  прозирен.

Летейки, сбрали се ята души,

из въздуха понесени ефирни,

изпъстрени от райските дъги.

Завършили са пътят кратък, земен.

Без плът прескочили отвъд.

Любов!

Безкрайност.

Вечен Мир.

Ръце и сълзи вплетени от плач непримирим.

Изкапват свещите без парене... без дим.

Молби за опрощение неистово крещим.

Безкрайност.

Вечен сън.

Любов...

Завинаги!


                                В Памет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съжалявам,че на твоята възраст е трябвало да го преживееш.
  • Рози,Благодаря!В повечето случеи за големите загуби можем да пишем само от призмата на времето.
  • Изкапват свещите без парене... без дим
    Да, точно така горят... Съболезнования.
  • Така ми се иска да вярвам,че всички мои близки,които не са тук(и не само мои) са срещнали истинска хармония вселенска,а мъката е само долу при нас.Благодаря ,че прочетохте!Венци,нацели ме да знаеш.
  • Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...