Безкрайност.
Плъзнал леден дъх прозирен.
Летейки, сбрали се ята души,
из въздуха понесени ефирни,
изпъстрени от райските дъги.
Завършили са пътят кратък, земен.
Без плът прескочили отвъд.
Любов!
Безкрайност.
Вечен Мир.
Ръце и сълзи вплетени от плач непримирим.
Изкапват свещите без парене... без дим.
Молби за опрощение неистово крещим.
Безкрайност.
Вечен сън.
Любов...
Завинаги!
В Памет...
© Искра Радева Николова All rights reserved.