Завинаги
Безкрайност.
Плъзнал леден дъх прозирен.
Летейки, сбрали се ята души,
из въздуха понесени ефирни,
изпъстрени от райските дъги.
Завършили са пътят кратък, земен.
Без плът прескочили отвъд.
Любов!
Безкрайност.
Вечен Мир.
Ръце и сълзи вплетени от плач непримирим.
Изкапват свещите без парене... без дим.
Молби за опрощение неистово крещим.
Безкрайност.
Вечен сън.
Любов...
Завинаги!
В Памет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
