Завинаги

Поэзия

698 0 8

Безкрайност.

Плъзнал леден дъх прозирен.

Летейки, сбрали се ята души,

из въздуха понесени ефирни,

изпъстрени от райските дъги.

Завършили са пътят кратък, земен.

Без плът прескочили отвъд.

Любов!

Безкрайност.

Вечен Мир.

Ръце и сълзи вплетени от плач непримирим.

Изкапват свещите без парене... без дим.

Молби за опрощение неистово крещим.

Безкрайност.

Вечен сън.

Любов...

Завинаги!

В Памет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rozza (Радка Миндова)

Съжалявам,че на твоята възраст е трябвало да го преживееш.

2010-08-27T08:08:22+03:00
airiskra (Искра Радева Николова)

Рози,Благодаря!В повечето случеи за големите загуби можем да пишем само от призмата на времето.

2010-08-26T16:54:33+03:00
rozza (Радка Миндова)

Изкапват свещите без парене... без дим
Да, точно така горят... Съболезнования.

2010-08-26T15:43:39+03:00
airiskra (Искра Радева Николова)

Така ми се иска да вярвам,че всички мои близки,които не са тук(и не само мои) са срещнали истинска хармония вселенска,а мъката е само долу при нас.Благодаря ,че прочетохте!Венци,нацели ме да знаеш.

2010-08-26T14:52:44+03:00
radimm (Ради Минчев)

Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го открием.

2010-08-26T12:32:36+03:00