12 jun 2019, 9:08

Завинаги 

  Poesía » Otra
1545 11 12

Изгубвам нещо, някой го намира,

а то… За него, нищичко не значи.

Той гледа как наоколо се взирам.

Как търся и опитвам да не плача.

 

Върти се пред очите ми светът,

зает да ме събира и разделя.

Като сълза потъвам във пръстта

и тя, завинаги, и дом е, и постеля…

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??