13 ene 2021, 23:34  

Завинаги

  Poesía
756 7 17

 

Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!

Не! Не приемам цветята откъснати.

Уж са красиви, на райски приличат, а

всъщност животът им капе по пръстите.



Не, не предлагай любов срещу зрение!

Аз късогледо сърцето си браня. И

не! Не търгувай с душата на дребно, че

двадесет грама тежат като камъни.



Не, не целувай лъжовно ръцете ми,

и не повтаряй "Обичам, обичам ги".

Думите, знаеш ли колко са временни?



Колкото всяко поредно

"Завинаги!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...