Завинаги
Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!
Не! Не приемам цветята откъснати.
Уж са красиви, на райски приличат, а
всъщност животът им капе по пръстите.
Не, не предлагай любов срещу зрение!
Аз късогледо сърцето си браня. И
не! Не търгувай с душата на дребно, че
двадесет грама тежат като камъни.
Не, не целувай лъжовно ръцете ми,
и не повтаряй "Обичам, обичам ги".
Думите, знаеш ли колко са временни?
Колкото всяко поредно
"Завинаги!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
