Завинаги
Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!
Не! Не приемам цветята откъснати.
Уж са красиви, на райски приличат, а
всъщност животът им капе по пръстите.
Не, не предлагай любов срещу зрение!
Аз късогледо сърцето си браня. И
не! Не търгувай с душата на дребно, че
двадесет грама тежат като камъни.
Не, не целувай лъжовно ръцете ми,
и не повтаряй "Обичам, обичам ги".
Думите, знаеш ли колко са временни?
Колкото всяко поредно
"Завинаги!"
© Деница Гарелова All rights reserved.
