red_rosse (Цвети Пеева)
104 1154
19 oct 2007, 0:32

Завинаги към приказката със щастливия край... 

  Poesía
663 0 10
 

Във сляпото мълчание на болката

потръпва твоето неизживяно щастие.

Завършекът е някак не на място

и не на време се събужда разума...


Убождащо ухапване! И кръв,

течаща по последните отломки

от здрава и неразранена същност

засяда във ненужното преглъщане


на нечия криворазбрана суета.

Падни от свойте рамене, безчувственост!

И удави се във напиращите извори

на моето освобождение! Заря!


И след събуждането - мания,

че сме загубили несъществуващото.

Въпрос! И след въпроса - поглед.

След погледа - осъждане на смърт.


А всичко е така елементарно!

Обичаш ли ме? Страх ли те е? Чакай ме!

Във дулото на сляпото оръдие.

Ще ни изстреля някъде, нататък...


и там ще се намерим чисти.

Очите ти ще виждат само мен,

а ти ще бъдеш моето спасение,

защото приказките имат хубав край...


И времето е винаги насочено

натам, където ще сме ние.

Това ще е последната му спирка!

Любовта ще прелива от страст.


Никой не може да знае да плува

в любов като нашата! Никой!

Никой не може да изиграе

сюжет като нашия! Никога!


Вярваш ли? Плачеш ли?

Искаш ли? Трябваш ми!

Трябва ми твойто

съмнение в себе си!


Плачеш ли? Твоите сълзи са страшни!

Неми! Невидими! Тръпнещи! Палещи!

Цялата вечност раздират сълзите

на окованата твоя любов.


Аз пия от тях и целувам очите ти,

сълзите ти носят по нещо от теб.

Аз ги събирам, и те крия, и бягам

завинаги към приказката със щастливия край...!

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??