28 jul 2010, 22:06

Завинаги твоя... утеха! 

  Poesía
530 0 0
Сякаш те губех
Сякаш малки парченца изчезваха безследно
Сякаш те губех
Живот по живот малко огънче изчезнало бедно
Виждах се сякаш няма място за мен
В погледа ти преплетен сякаш няма живот
Усещах как чувстваш се някак сломен
Чувствах как усещаш спомена от онзи ден
И навсякъде с хиляди светлини живота си промени
От търсейки стана намирайки чашка звезден прашец
И мечтата си стара коренно изведе завинаги
В обета на един стар издраскан вдовец ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Афсефс Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??