Завинаги твоя... утеха!

Сякаш те губех

Сякаш малки парченца изчезваха безследно

Сякаш те губех

Живот по живот малко огънче изчезнало бедно

Виждах се сякаш няма място за мен

В погледа ти преплетен сякаш няма живот

Усещах как чувстваш се някак сломен

Чувствах как усещаш спомена от онзи ден

И навсякъде с хиляди светлини живота си промени

От търсейки стана намирайки чашка звезден прашец

И мечтата си стара коренно изведе завинаги

В обета на един стар издраскан вдовец

В медните ти лица кафена болка се появи

Изпълни дробовете със смътно желание

Но в очите живот ли кипи

В пръстите розово ридание

В нощната сянка мисли дълбоки

Болката от полуда на стария Хамлет

В Шекспирови двери на стените високи

Малките кристали изцеждаха стария измамник

Нежния ангелски ореол бе заменен

Само последната ти песен остана неизпята

Духът на борбеника беше сломен

Само споменът за вятъра изпълва небесата...

Но сега сякаш дъхът ти се възвърна

Изведнъж цветята обърна света пропиля

Отново себе си прероди изживя

Фениксът с огнени крила... отново... пропя

И в устните ти виждам вече нова болка

В звездите ти има друга спогодба

И в гърдите ти чувствам вече друга молба

В росите ти има нова малка нота...

На чуждия в себе си прости другия опитоми

Възвърна жарта си за слабост и сила

Спомена от листата с Бог го дари

Извика мен за твоя половина по-силна...

Вече с друга болка стенат очите ти

В други шепоти вият ръцете ти

Моите чувства в едно се сляха

За твоите сълзи симфонии полетяха...

За мъртвите думи имам послание

За мъртвата обвивка

За следата болка имам изгнание

За преродената любов моя нова придобивка

За вечна милост със стръкчета дързост

За безпрекословно желание с бодлички близост

За малко кураж и мека опека

За малко любов и още по-малко... завинаги твоя утеха

„ И отново ще те имам, ще те имам, както и сега, и отново ще те искам, ще те искам повече от себе си, моя малка звезда...”