Нужна ли ти е причина да обичаш,
сърцето когато затанцува в ритъм?!
И в копнеж безумен го обричаш,
друг да обича лудо до катаклизъм.
И какво да правим щом ни призове,
страстта, която в душата е запечатана.
За да ѝ се хвърлим с разтворени ръце,
и да ѝ се отдадем безрезервно жадно.
О, любов моя, завинаги в мен остани,
и викай ме в сънищата и в мечтите си.
О, любов моя, остани и пак ме погали,
в ласки и целувки да потънем аз и ти.
И целувка след целувка те любя нежно
и с целувки влизам ти под кожата ти.
А ти целуваш ме и поглъщаш ме бавно,
разкривайки ми частица от себе си.
И влюбвам се в теб толкова безумно,
и само ти знаеш как да ме обичаш.
И в одеало от лудост ти ме обгръщаш,
и ухажваш ме с допира на устните ти.
И в погледа ти отразяват се мечтите ми,
и в очите ти, любими виждам вечността.
И с теб сякаш че времето не съществува
и чувствам се така щастлива в обятията ти.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados