Завинаги в мен остани…

Нужна ли ти е причина да обичаш,

сърцето когато затанцува в ритъм?!

И в копнеж безумен го обричаш,

друг да обича лудо до катаклизъм.

И какво да правим щом ни призове,

страстта, която в душата е запечатана.

За да ѝ се хвърлим с разтворени ръце,

и да ѝ се отдадем безрезервно жадно.

О, любов моя, завинаги в мен остани,

и викай ме в сънищата и в мечтите си.

О, любов моя, остани и пак ме погали,

в ласки и целувки да потънем аз и ти.

И целувка след целувка те любя нежно

и с целувки влизам ти под кожата ти.

А ти целуваш ме и поглъщаш ме бавно,

разкривайки ми частица от себе си.

И влюбвам се в теб толкова безумно,

и само ти знаеш как да ме обичаш.

И в одеало от лудост ти ме обгръщаш,

и ухажваш ме с допира на устните ти.

И в погледа ти отразяват се мечтите ми,

и в очите ти, любими виждам вечността.

И с теб сякаш че времето не съществува

и чувствам се така щастлива в обятията ти.