31 ene 2016, 18:06

Завинаги забравен

  Poesía » Otra
440 0 0

Историята продължава,
потънала в прах и забрава,
повехнала от вечността

и забравена от хората...

 

Един човек решил
да избяга далеч от света.
Веднъж прегрешил,
жестоко осъден от хората.

 

Пропилял живота си,
загърбил мечтите си,
изкопал гроба си,
сложил край на дните си.

 

Намерили го удавен,
във собствените му сълзи,
а гневът му безподобен,
затворил неговите очи.

 

Името му отеква,
във сърцето на нощта,
а духът му се опитва, 
да намери брод във вечността.

 

Зимният дъжд,
носи неговите сълзи,
а във ледения бриз,
душата, която неспокойно бди.

 

Завинаги забравен,
в годините безброй
призракът му неспокоен,
ще се лута вечно без покой.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едуард Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...