Историята продължава,
потънала в прах и забрава,
повехнала от вечността

и забравена от хората...

Един човек решил
да избяга далеч от света.
Веднъж прегрешил,
жестоко осъден от хората.

Пропилял живота си,
загърбил мечтите си,
изкопал гроба си,
сложил край на дните си.

Намерили го удавен,
във собствените му сълзи,
а гневът му безподобен,
затворил неговите очи.

Името му отеква,
във сърцето на нощта,
а духът му се опитва, 
да намери брод във вечността.

Зимният дъжд,
носи неговите сълзи,
а във ледения бриз,
душата, която неспокойно бди.

Завинаги забравен,
в годините безброй
призракът му неспокоен,
ще се лута вечно без покой.