Зависимост

2 sept 2022, 15:28

Poesía

446 0 3

Скърца моливът в мислите,

жаден за скверност на листите.

Трупа въздишки на чувствата,

в откъси горест и щастие.

С време и в безвремие, спомен далечен

или утрешна слука, сменя си краската,

багри със сенки умело редува.

Спорадично пищи от безсилие,

че думите някак оскъдни са

за пороя емоция... и рони се.

Тишината смирено лекува го.

Изостря графита отново,

интимната близост с книгата в бяло.

Ламти за отявленост, васален на своето его,

загатва за своята преходност.

Дали славолюбие или жажда за вечност,

а може би липса на нечие рамо,

сиротен, сантиментално римува

предопределение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.