Зависимост
679
0
3
Скърца моливът в мислите,
жаден за скверност на листите.
Трупа въздишки на чувствата,
в откъси горест и щастие.
С време и в безвремие, спомен далечен
или утрешна слука, сменя си краската,
багри със сенки умело редува.
Спорадично пищи от безсилие,
че думите някак оскъдни са
за пороя емоция... и рони се.
Тишината смирено лекува го.
Изостря графита отново,
интимната близост с книгата в бяло.
Ламти за отявленост, васален на своето его,
загатва за своята преходност.
Дали славолюбие или жажда за вечност,
а може би липса на нечие рамо,
сиротен, сантиментално римува
предопределение.
© Антония ИВАНОВА All rights reserved.
