Скърца моливът в мислите,
жаден за скверност на листите.
Трупа въздишки на чувствата,
в откъси горест и щастие.
С време и в безвремие, спомен далечен
или утрешна слука, сменя си краската,
багри със сенки умело редува.
Спорадично пищи от безсилие,
че думите някак оскъдни са
за пороя емоция... и рони се.
Тишината смирено лекува го.
Изостря графита отново, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up