30 mar 2015, 0:27

Завист 

  Poesía » Otra
505 0 9
Отдавна
завиждам на птиците,
които излитат към южни морета
и пак се
завръщат на жиците
над нашите топли зелени полета.
Нали
със душата съм птицата,
с която ще литна във радост висока...
Но няма
да видя отново зорницата,
защото аз нямам обратна посока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??