27 jul 2019, 0:46

Завист 

  Poesía
1039 0 3

Едно дете вървеше към школото,
без никакво желание и плам
сякаш бе на пътя за Голгота
с товар от престъпления и срам.

 

Макар да го изпрати със целувки
и със закуска в ранните зори
за нови дрехи, чанта и обувки
на майка му не стигнаха пари.

 

Със завист то загледа се в едно
момче със дрехи и обувки модни.
Душата му изпълни се със зло
и изкуши се даже да открадне.

 

Но истината грозна лъсна гола
щом богаташа със безгрижен вид
прислугата пренесе го на стола,
че той отдавна беше инвалид.
 

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??