13 sept 2017, 7:25

Завистта

2.6K 7 11

Завистта е лъжовна съпруга.
Тя подмолно ни тайно презира.
Търси щастие често при другите,
а у нас само слабост намира.

Имитира без срам добродетели
и е вярна, но само наужким.
Обвиниш ли я търси свидетели,
с клеветата са най-верни дружки.

Във успеха намира безскрупулност,
във провала божествен урок.
И осъжда, и мрази и хули
всеки таен и явен "порок".

И макар, че се цели към всеки,
който с нещо ни превъзхожда,
по неведоми странни пътеки
само нашето его пробожда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, трогната съм за превода и съм много поласкана, за съжаление руският ми е на жесто-мимическо ниво.
  • Таня, много ми хареса стихотворението и ето как изглежда на руски в моя превод.

    Зависть словно жена неверная,
    Презирая супруга тайно,
    Счастье ищет в других намеренно,
    Чтобы видел в себе он слабость.

    Имитирует добродетели
    Так правдиво порой, что вдруг
    Нужно срочно искать свидетелей,
    Только здесь клевета верный друг,

    Беспринципность в успехе увидит,
    В неудачах всех Божий урок,
    Все осудит и возненавидит
    Словно явный и тайный порок
    .
    И хоть зависти цели повсюду,
    Где есть те, кто тебя превзошел,
    Попадают ее все пули
    Лишь в тебя, лишь в твое естество.
  • Благодаря за милите коментари
  • Много добър анализ на завистта в стих! Чела съм "Себичният ген" на Ричард Докинс. Там се разкриват и генетичните и корени. Потискането и е трудна работа!
  • Вярно е. Като се замисля, завистта е описана в Библията.
    Две хиляди години по-късно, сме си останали същите...човеци.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...