13.09.2017 г., 7:25

Завистта

2.6K 7 11

Завистта е лъжовна съпруга.
Тя подмолно ни тайно презира.
Търси щастие често при другите,
а у нас само слабост намира.

Имитира без срам добродетели
и е вярна, но само наужким.
Обвиниш ли я търси свидетели,
с клеветата са най-верни дружки.

Във успеха намира безскрупулност,
във провала божествен урок.
И осъжда, и мрази и хули
всеки таен и явен "порок".

И макар, че се цели към всеки,
който с нещо ни превъзхожда,
по неведоми странни пътеки
само нашето его пробожда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, трогната съм за превода и съм много поласкана, за съжаление руският ми е на жесто-мимическо ниво.
  • Таня, много ми хареса стихотворението и ето как изглежда на руски в моя превод.

    Зависть словно жена неверная,
    Презирая супруга тайно,
    Счастье ищет в других намеренно,
    Чтобы видел в себе он слабость.

    Имитирует добродетели
    Так правдиво порой, что вдруг
    Нужно срочно искать свидетелей,
    Только здесь клевета верный друг,

    Беспринципность в успехе увидит,
    В неудачах всех Божий урок,
    Все осудит и возненавидит
    Словно явный и тайный порок
    .
    И хоть зависти цели повсюду,
    Где есть те, кто тебя превзошел,
    Попадают ее все пули
    Лишь в тебя, лишь в твое естество.
  • Благодаря за милите коментари
  • Много добър анализ на завистта в стих! Чела съм "Себичният ген" на Ричард Докинс. Там се разкриват и генетичните и корени. Потискането и е трудна работа!
  • Вярно е. Като се замисля, завистта е описана в Библията.
    Две хиляди години по-късно, сме си останали същите...човеци.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...