13.09.2017 г., 7:25

Завистта

2.6K 7 11

Завистта е лъжовна съпруга.
Тя подмолно ни тайно презира.
Търси щастие често при другите,
а у нас само слабост намира.

Имитира без срам добродетели
и е вярна, но само наужким.
Обвиниш ли я търси свидетели,
с клеветата са най-верни дружки.

Във успеха намира безскрупулност,
във провала божествен урок.
И осъжда, и мрази и хули
всеки таен и явен "порок".

И макар, че се цели към всеки,
който с нещо ни превъзхожда,
по неведоми странни пътеки
само нашето его пробожда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, трогната съм за превода и съм много поласкана, за съжаление руският ми е на жесто-мимическо ниво.
  • Таня, много ми хареса стихотворението и ето как изглежда на руски в моя превод.

    Зависть словно жена неверная,
    Презирая супруга тайно,
    Счастье ищет в других намеренно,
    Чтобы видел в себе он слабость.

    Имитирует добродетели
    Так правдиво порой, что вдруг
    Нужно срочно искать свидетелей,
    Только здесь клевета верный друг,

    Беспринципность в успехе увидит,
    В неудачах всех Божий урок,
    Все осудит и возненавидит
    Словно явный и тайный порок
    .
    И хоть зависти цели повсюду,
    Где есть те, кто тебя превзошел,
    Попадают ее все пули
    Лишь в тебя, лишь в твое естество.
  • Благодаря за милите коментари
  • Много добър анализ на завистта в стих! Чела съм "Себичният ген" на Ричард Докинс. Там се разкриват и генетичните и корени. Потискането и е трудна работа!
  • Вярно е. Като се замисля, завистта е описана в Библията.
    Две хиляди години по-късно, сме си останали същите...човеци.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...