Заводско

На изток се развиделява,

на Запад още черно е, уви.

А в източната ни държава,

денят настъпва, птичи хор тръби.

Но тук в завода не се чува,

приключва смяната в шумá -

машини и бетон в чудесна комбинация,

сковали са душите в пресотрансформация.

Роботи трябват, не човеци,

за хора място няма,

Земята се отказва от човеци,

които не работят по програма.

За робота всичко е по-просто,

любов не чувства, нито дава.

Желязното сърце го управлява.

Убива ли, или лекува,

на него му е безразлично.

Няма сложност, простота,

не трябват хора - любовта

излишно усложнява всичко.

А това въобще не е прилично.

Ред трябва и програма.

Сърца и свобода да няма.

На изток вече се развиделява -

далѝ ще види някой,

че в роботизираната ни държава,

хора няма.