На изток се развиделява,
на Запад още черно е, уви.
А в източната ни държава,
денят настъпва, птичи хор тръби.
Но тук в завода не се чува,
приключва смяната в шумá -
машини и бетон в чудесна комбинация,
сковали са душите в пресотрансформация.
Роботи трябват, не човеци,
за хора място няма,
Земята се отказва от човеци,
които не работят по програма.
За робота всичко е по-просто,
любов не чувства, нито дава.
Желязното сърце го управлява.
Убива ли, или лекува,
на него му е безразлично.
Няма сложност, простота,
не трябват хора - любовта
излишно усложнява всичко.
А това въобще не е прилично.
Ред трябва и програма.
Сърца и свобода да няма.
На изток вече се развиделява -
далѝ ще види някой,
че в роботизираната ни държава,
хора няма.
© Горския Всички права запазени