2 nov 2025, 8:03

Завръщане към себе си

  Poesía
346 1 3

Избраната посока " Север",

ми сочи точния маршрут.

Компасът ми остава верен

и движа се по азимут.

Имам нужда от себе си

да, съм свое начало.

Свое светло пробуждане

от света изтрезняло.

По пътеки без смисъл

чупих своите стомни.

Зъл така ме орисал,

но Вселената помни!

А мечтите ми смели

са маркирали даже

цветен път с оцелели

стъкълца от витражи.

Този път извървяла.

уморена се връщам.

Чаша вино наляла

на добрата си същност.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Iva Harizanova Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...