2.11.2025 г., 8:03

Завръщане към себе си

341 1 3

Избраната посока " Север",

ми сочи точния маршрут.

Компасът ми остава верен

и движа се по азимут.

Имам нужда от себе си

да, съм свое начало.

Свое светло пробуждане

от света изтрезняло.

По пътеки без смисъл

чупих своите стомни.

Зъл така ме орисал,

но Вселената помни!

А мечтите ми смели

са маркирали даже

цветен път с оцелели

стъкълца от витражи.

Този път извървяла.

уморена се връщам.

Чаша вино наляла

на добрата си същност.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iva Harizanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...