Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
За кой ли път в родния край се връщам,
пред очите редуват се пейзажи.
На залез слънцето хълма прегръща,
мълчаливи гари стоят на стража.
Ято от щъркели във летния зной
към реката хладна на лов се спуща.
Готов за почивка в сънен покой,
денят си събува прашни обуща.
А сърцето - ще скъса своята риза.
Спомени събуждат в мене детето.
Искам пак нежно да ме гали бриза
и греха да измия в морето.
А там, на двора, сред алби и мушкати,
в гнездото родно, като орел и орлица,
тръпне мама, а до нея и тати,
да ме прегърнат протягат десници.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados
