dori_ef (Дора Ефтимова)
49 44
25.08.2010 г., 22:12 ч.

Завръщане 

  Поезия » Друга
539 0 7

 

                                               ЗАВРЪЩАНЕ

 

 

                   За кой ли път в родния край се връщам,

                   пред очите редуват се пейзажи.

                   На залез слънцето хълма прегръща,

                   мълчаливи гари стоят на стража.

 

                   Ято от щъркели във летния зной

                   към  реката хладна на лов се спуща.

                   Готов за почивка в сънен покой,

                   денят си събува прашни обуща.

 

                   А сърцето - ще скъса своята риза.

                   Спомени събуждат в мене детето.

                   Искам пак нежно да ме гали бриза

                   и греха да измия в морето.

 

                   А там, на двора, сред алби и мушкати,

                   в гнездото родно, като орел и орлица,

                   тръпне мама, а до нея и тати,

                   да ме прегърнат протягат десници.

© Дора Ефтимова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • красиво
  • Браво!!!
  • тежък стих..но и много топъл, Дори...
    и тъжно и мило ми стана в душата...
    сърдечен поздрав.
  • Щастливо е твоето завръщане! Поздрав!
  • О, Доре - така хубаво ме стопли с вълнуващата си творба - благодаря ти, мила!
    Привеет и доскоро!
    !
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА КОМЕНТАРИТЕ И ЗА ТОВА, ЧЕ ОТ ТОЛКОВА СТИХОВЕ В САЙТА
    СТЕ ПРОЧЕЛИ И МОЕТО! ПОЗДРАВИ!
  • "Готов за почивка в сънен покой,

    денят си събува прашни обуща."

    Онзи път към дома, като пъпна връв
    все придръпва сърцето към себе си.
    Мълчаливо отмерва минутите кръв
    текла докато бил си далече...

    Тежък стих Дори,поздравления!
Предложения
: ??:??