22 oct 2009, 22:02

Завръщане

  Poesía
684 0 9

И портичката - бледа от отсъствия.
Кога последно беше тук стопанинът?
Кога прекрачи този праг без връщане,
преди да се отправи за Оттатък?
А дворът непознат мълчи несресан.
Препъвам се във шипове и тръни.
Не вярвам на очите си, че детството
се крие и мълчи сред тях прегънато.
Във пруста се разпрашва тишината.
Милион прашинки в светлото танцуват.
Страхувам се да продължа нататък...
Не мъртвите ме плашат, а Животът.
Отдавна не е стъквал  тук огнището.
Във ъгъла извезва тихо спомени...
Позна ли ме? - го питам през въздишка.


Изправяме се с него пред иконата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извини ме, че толкова дълго не съм ти отговорила, Руми! Вълнуващи са думите ти! Благодаря ти, скъпа!!!
  • Много силе финал! Пишеш невероятно силно! Стилът ти много ми допада. Мъдростта ти е дадена свише. Благодаря за прекрасните мигове, които ми подаряваш. Бог да бъде с теб!
  • Благодаря ти, Ани! До нови срещи, мила! Поздрави!
  • Много силно и тъжно...
  • Благодаря ти, Wendy!Високо ценя мнението ти. Радвам се, че се срещаме отново, мила!
    ---
    Благодаря ти, Райсън! Вярвам в силата на пожеланията изречени от светли хора! Бъди и ти!
    ---
    От тихичкото ти преминаване ме облъхна човешката ти топлота, Веси! Благодаря ти, мила!
    ----
    Впечатляващо е написаното от теб, Ани! Благодаря ти, че го сподели! Усещането е същото. Поздрави, мило момиче!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...