23 abr 2010, 11:07

Завръщане 

  Poesía » Filosófica
946 1 9

Объркана, отчаяна и много уморена

от бурите в света на суетата,

приех съдбата си и тиха и смирена

приседнах там – на прага на... Душата...

 

ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме,

безмълвно, без условности, без укор...

От векове бе чакал мойто време

да помъдрея и да се завърна тука.

 

Да се разтворя в извора на тишината,

да осъзная силата Първична,

да спра на егото мечтите и делата...

Да стана нищо, за да бъда... Всичко!

 

© Христина Мандаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??