Завръщане
Объркана, отчаяна и много уморена
от бурите в света на суетата,
приех съдбата си и тиха и смирена
приседнах там – на прага на... Душата...
ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме,
безмълвно, без условности, без укор...
От векове бе чакал мойто време
да помъдрея и да се завърна тука.
Да се разтворя в извора на тишината,
да осъзная силата Първична,
да спра на егото мечтите и делата...
Да стана нищо, за да бъда... Всичко!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мандаджиева Todos los derechos reservados
