23.04.2010 г., 11:07 ч.
Завръщане
Объркана, отчаяна и много уморена
от бурите в света на суетата,
приех съдбата си и тиха и смирена
приседнах там – на прага на... Душата...
ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме,
безмълвно, без условности, без укор...
От векове бе чакал мойто време
да помъдрея и да се завърна тука.
Да се разтворя в извора на тишината,
да осъзная силата Първична,
да спра на егото мечтите и делата...
Да стана нищо, за да бъда... Всичко!
© Христина Мандаджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
браво!
поздрав от мен
-
Чудесно е!Поздрав!
-
Чудесно!
-
Такова завръщане кой грешник не би си пожелал!!!
Поздравления за чудесния стих, Христина! -
Благодаря Ви!
-
Много хубаво, когато човек се завръща....Хареса ми!
-
И на мен ми хареса! Много!
-
добър!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Готова ли съм наистина да стана НИЩО???!!! Ние живеем подвластни на егото и двойките противоположности - Толкова е трудно да се откажем от желанията и мечтите си. И въпреки, че търсим душевен мир и хармония с Цялото, ние всеки ден страдаме...