Завръщане
Объркана, отчаяна и много уморена
от бурите в света на суетата,
приех съдбата си и тиха и смирена
приседнах там – на прага на... Душата...
ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме,
безмълвно, без условности, без укор...
От векове бе чакал мойто време
да помъдрея и да се завърна тука.
Да се разтворя в извора на тишината,
да осъзная силата Първична,
да спра на егото мечтите и делата...
Да стана нищо, за да бъда... Всичко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мандаджиева Всички права запазени
