Завръщане

Поэзия » Философская

1.3K 1 8

Объркана, отчаяна и много уморена

от бурите в света на суетата,

приех съдбата си и тиха и смирена

приседнах там – на прага на... Душата...

ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме,

безмълвно, без условности, без укор...

От векове бе чакал мойто време

да помъдрея и да се завърна тука.

Да се разтворя в извора на тишината,

да осъзная силата Първична,

да спра на егото мечтите и делата...

Да стана нищо, за да бъда... Всичко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hram (Христина Мандаджиева)

Винаги е по-лесно да напишеш нещо, отколкото да го направиш!
Готова ли съм наистина да стана НИЩО???!!! Ние живеем подвластни на егото и двойките противоположности - Толкова е трудно да се откажем от желанията и мечтите си. И въпреки, че търсим душевен мир и хармония с Цялото, ние всеки ден страдаме...

2010-04-24T16:22:12+03:00
katerina- (Катя Вангелова)

браво!
поздрав от мен

2010-04-23T17:24:58+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Чудесно е!Поздрав!

2010-04-23T16:11:04+03:00
vodoleia (Мария)

Чудесно!

2010-04-23T15:52:33+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Такова завръщане кой грешник не би си пожелал!!!
Поздравления за чудесния стих, Христина!

2010-04-23T15:02:34+03:00