Apr 23, 2010, 11:07 AM

Завръщане 

  Poetry » Phylosophy
963 1 9

Объркана, отчаяна и много уморена

от бурите в света на суетата,

приех съдбата си и тиха и смирена

приседнах там – на прага на... Душата...

 

ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме,

безмълвно, без условности, без укор...

От векове бе чакал мойто време

да помъдрея и да се завърна тука.

 

Да се разтворя в извора на тишината,

да осъзная силата Първична,

да спра на егото мечтите и делата...

Да стана нищо, за да бъда... Всичко!

 

© Христина Мандаджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??