Завръщане
В час кошмарен и лих
се завръщам окаяна.
Днес неистово тих
ме прегръща Балкана ми.
Вечност, дишаща в стих,
с шепа слънце изваяна –
тук от извори пих,
зидах кули от камъни,
лудо биле открих
в дири вълчи по хребета.
Пее вятърът – скрил
радост в пазва безвременна.
А дъждът лекокрил
спуска мантия ледена.
© Плами Todos los derechos reservados