Завръщане
В час кошмарен и лих
се завръщам окаяна.
Днес неистово тих
ме прегръща Балкана ми.
Вечност, дишаща в стих,
с шепа слънце изваяна –
тук от извори пих,
зидах кули от камъни,
лудо биле открих
в дири вълчи по хребета.
Пее вятърът – скрил
радост в пазва безвременна.
А дъждът лекокрил
спуска мантия ледена.
© Плами All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
