На сънародниците ми, 

                емигрирали на Запад 

Защо загубвам този пристан,

посрещал толкова предци?

Тук сега е свят измислен, 

живял без свои мъдреци... 

Защо разкъсвам си душата, 

вървяла толкова сама?

Тук сега бетонна е мечтата, 

в панелите издигнала дома...

Защо към запад се обръщам, 

залеза на слънцето да хвана?

Там за младостта си се завръщам 

и на същността си да пристана...