На сънародниците ми,
емигрирали на Запад
Защо загубвам този пристан,
посрещал толкова предци?
Тук сега е свят измислен,
живял без свои мъдреци...
Защо разкъсвам си душата,
вървяла толкова сама?
Тук сега бетонна е мечтата,
в панелите издигнала дома...
Защо към запад се обръщам,
залеза на слънцето да хвана?
Там за младостта си се завръщам
и на същността си да пристана...
© Айдън Софуев Все права защищены