8 feb 2017, 20:27

Завръщане 

  Poesía
403 5 12

Една стара жилетка -

от любимата бабина плетка, 

един ръждясал плуг -

на дядо, от епоха друга, 

ме посрещат след толкоз години. 

Разказват за младини, 

за чеиза надиплен в скрина. 

Неизползван. 

На фронта загинал синът. 

Споменът ръждясва с пирона забит,

там, на малката бърчина. 

Под асмалъка, 

малка пейка с прогнила дъска. 

Ето, мама ме вика.

В скута ù да скрия глава, 

да поплача на воля. 

Много дълго ме боля, 

но да забравя, не мога! 

Мой ред е сега. 

Деца трябва да тичат на двора. 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трогателно, мило и истинско!
  • Много емоционално и прочувствено. да се завърнеш към младостта е върховно.
  • С топло чувство за родния край. Близките наши баба и дядо в стих. Похвално!
  • достойно,красиво, истинско,непринудено, и човечно .. комплименти Ябланджиева
  • Комплименти Васе, усетих!
  • Поздрав за топлия стих Васе!Съпреживях ,до нови!
  • Чудесни стихове за това толкова изстрадано, но необходимо завръщане към корените - да презаредим и да продължим! Поздравления и от мене, Васе!
  • Прекрасно е, Васе! Едно такова завръщане е толкова необходимо понякога! Поздравявам те!
  • Една невидима щафета се предава от ръка на ръка. Но докъде води всъщност тя? Интересни разсмисли, които ме накараха да медитирам върху тях. Поздрав, Васи!
  • Не е нужно да забравяме. Чудесен стих, Васе!
  • Една поетична антология на едно завръщане която е нишката на нашия род.Поздрав за актуалната тема!
  • Носталгията е е едно от нещата които ни дърпат към онова, което все още обичаме и което никога няма да забравим. Хубав стих!!1
Propuestas
: ??:??