Завръщане
Една стара жилетка -
от любимата бабина плетка,
един ръждясал плуг -
на дядо, от епоха друга,
ме посрещат след толкоз години.
Разказват за младини,
за чеиза надиплен в скрина.
Неизползван.
На фронта загинал синът.
Споменът ръждясва с пирона забит,
там, на малката бърчина.
Под асмалъка,
малка пейка с прогнила дъска.
Ето, мама ме вика.
В скута ù да скрия глава,
да поплача на воля.
Много дълго ме боля,
но да забравя, не мога!
Мой ред е сега.
Деца трябва да тичат на двора.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
