19 jul 2019, 23:16

Завръщане

1K 2 2

Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.

 

А звездите пътя ни посипват,
плачеща заря от небосвода.
Струва си часа на тежка липса.
Струва си самотната картога.

 

Дните безвъзвратно се обръщат.

Слънцето отново ще изгрее.
И тогава, слели глас и същност,
заедно сърцата ще запеят.

 

И звезди, вълни и нежен вятър
ще допълнят нашата прегръдка.
Дълго и болезнено съм чакала,
но ще стигна някой ден до вкъщи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...