Завръщане

15 nov 2020, 11:03

Poesía » De amor

358 0 0

Студените улици приканват

да ги сгрееш с мокра усмивка.

Овдовелите клони проливат сълзи,

защото вече те няма

и счупени те се врязват

в посивелите ми ириси.

Ослепях от тази тишина

и със слепите си очи аз търся

теб в дъжда.

Топлият ти глас

се залепя за гърба ми

като последен слънчев лъч,

но това не стига

моите сълзи те отмиха.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.