Завръщане
631
0
0
Студените улици приканват
да ги сгрееш с мокра усмивка.
Овдовелите клони проливат сълзи,
защото вече те няма
и счупени те се врязват
в посивелите ми ириси.
Ослепях от тази тишина
и със слепите си очи аз търся
теб в дъжда.
Топлият ти глас
се залепя за гърба ми
като последен слънчев лъч,
но това не стига
моите сълзи те отмиха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наталия Георгиева Todos los derechos reservados
