VechnataLiya (Наталия Георгиева)

Него нищо не го спира 🇧🇬

Не искам да мълча,
дъжда във мен напира
и става ураган.
Него нищо не го спира,
оставя дома разпилян. ...

VechnataLiya

Poesía » De amor

2021-01-08T11:32:39+02:00 642

Гаснещи звезди 🇧🇬

Угасна небето и в нощ се разби,
същински кораб потопен сред мечти.
Вятър донесе използвани сънища
и помете розовите пътища.
Поет без каишка и срам, ...

VechnataLiya

Poesía » Otra

2021-01-03T09:18:30+02:00 492

Есенна любов 🇧🇬

Ти ме мъчиш като вятър
и отвяваш мислите ми.
Дъждът се просмука в кожата ми
и наводни мечтите ми.
Тягостно прекършваш волята ми ...

VechnataLiya

Poesía » De amor

2020-11-15T19:14:07+02:00 535

Завръщане 🇧🇬

Студените улици приканват
да ги сгрееш с мокра усмивка.
Овдовелите клони проливат сълзи,
защото вече те няма
и счупени те се врязват ...

VechnataLiya

Poesía » De amor

2020-11-15T11:03:12+02:00 624

Мисли, смисли, безсмисли. 🇧🇬

Излитат, бягат, спъват се
мислите в потоци
преминават на червено
в петъчния тъжен ден
и идват тихо, спряло ...

VechnataLiya

Poesía » Otra

2020-10-25T23:35:53+02:00 725

Усещане за есен 🇧🇬

Когато вятърът гони мислите,
Разпилени по прашните градски улици
И когато оплита разума
В нечовешки вопли,
Дали ще усетиш любовта ми? ...

VechnataLiya

Poesía » Verso libre

2020-10-20T20:17:44+03:00 631

Живот назаем 🇧🇬

Неравностойно уравнение
и крива, но без край.
Живот заспал в смирение,
една тъга в торба ми дай.
Пиши на сметката и малко слънце, ...

VechnataLiya

Poesía » Filosófica

2020-08-12T21:44:32+03:00 1.3K 2 3

Подялба 🇧🇬

Времето – лъжец. Трябваше да направи една непрекъсната подялба – за вечерта, за днес, за утре. Какво да пренесе. Какво да купи. А на него му беше все едно. То негодуваше тихомълком със своето вечно изплъзване. Тихомълком. Като мъртвец, който не могат да погребат. Изплъзва се. Него го няма...
Всичко ...

VechnataLiya

Prosa » Otros

2020-08-09T02:35:18+03:00 1.2K 1

Муза 🇧🇬

Поетично побеляла
се измъквам
от всеки следващ ред.
Ще бъда някога отново цяла,
избягала от тоз куплет. ...

VechnataLiya

Poesía » Filosófica

2020-07-11T00:22:49+03:00 1.1K 2 1

Тъжен тон 🇧🇬

Минорна котка
в свирепата реалност,
ослепяла, проскубана
и мокра
от сълзите на гробаря.

VechnataLiya

Poesía » Verso libre

2020-07-05T17:11:16+03:00 2.1K 2

Излъжи ме 🇧🇬

Кърша пръсти
и кръвта ми изстива.
Разпада се денят
и руши се нощта,
отломки щастие и ...

VechnataLiya

Poesía

2020-07-04T12:41:41+03:00 1.3K 2

И всичко 🇧🇬

Студени, счупени хора
вливат се в тъплата
все едно са нищо
и всичко.
А ние само искаме ...

VechnataLiya

Poesía » Verso libre

2020-04-04T15:49:58+03:00 1.2K 1

Гласове 🇧🇬

Не чуваш яростта в гласа ми,
имаш болка в ушите,
а моите гласни струни
са посинели от студ.
Ще ги сгрея във ума ти, ...

VechnataLiya

Poesía » Verso libre

2020-04-03T15:22:33+03:00 981 1

Безсмислие 🇧🇬

Нима виновна съм, че се отказвам?
Живота смисъл вече няма.
На никой нищо няма да доказвам,
затънах аз и в тази яма.
Надежда всяка аз оставих ...

VechnataLiya

Poesía » Filosófica

2019-12-29T14:45:20+02:00 869

Анатомия 🇧🇬

Забих на кол сърцето си
Тичах боса върху огъня
Искам да крещя
Дробовете ми са пълни с дим
Изкашлях си мозъка ...

VechnataLiya

Poesía » Verso libre

2019-12-27T12:11:33+02:00 1K

Schizophrenia 🇧🇬

Ангелът плете си мрежите,
ти се крий в ъглите.
Болят ме очите
от белезите по ръцете ти.
Човекът в бяло за теб идва. ...

VechnataLiya

Poesía » Verso libre

2019-12-26T12:38:46+02:00 1.4K 1 5

Мистично 🇧🇬

Мистично е когато някой плаче в мрака,
а тъгата мрачни корени плете.
Едно дете е черна сврака,
която гледа да те помете.
Има корени в душата, ...

VechnataLiya

Poesía » De amor

2019-12-25T14:43:45+02:00 1.2K 2